Направо към съдържанието

Седемте милосърдни дела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седемте милосърдни дела
ХудожникМикеланджело да Караваджо
Година16061607 г.
Техникамаслени бои върху платно
Размери390 × 260 cm
ИзложенаПио Монте дела Мизерикордия, Неапол, Италия
Седемте милосърдни дела в Общомедия

„Седемте милосърдни дела“ (на италиански: Sette opere di Misericordia) или Мадоната на милосърдието (Madonna della Misericordia) е картина на италианския художник Микеланджело Меризи да Караваджо, рисувана между края на 1606 г. и началото на 1607 г. и доставена на клиентите на 9 януари същата година. Произведението се съхранява в Пио Монте дела Мизерикордия в Неапол, Италия, и изобразява седемте дела на милосърдието, поискани от Исус (Евангелие на Матей, 25), за да намери милост (т.е. прошка) за нашите грехове.

Конгрегацията на Пио Монте включва сред своите членове и Луиджи Карафа-Колона, принадлежащ към семейството, което организира бягството на Караваджо от Рим. Именно за този институт е поръчана и изпълнена картината „Седемте милосърдни дела“.

Това произведение, чийто състав, в сравнение с римските картини на Караваджо, е по-драматичен и вълнуващ, тъй като вече няма централна опорна точка на действието, ще се окаже крайъгълен камък за живописта в Южна Италия и за италианската живопис като цяло.

Заповедта за плащане в полза на Караваджо е съхранена в Пио Монте дела Мизерикордия и от нея е видно, че художникът има право да получи 370 дуката от общо 400-те договорени.

Платното на Караваджо жъне такъв успех, че Конгрегацията на Пио Монте решава, картината никога да не се продава и винаги да се съхранява в църквата на Пио Монте. Копирането ѝ е разрешено само на няколко художници, сред които е и Батистело Карачоло.

„Седемте милосърдни дела“ е композиция, която концентрира различни герои в цялостната визия. До такава степен се приближава до типичния за Неапол живот, че може да бъде объркана с обикновена жанрова сцена. В горната част на картината са видими Мадоната с Младенеца, които наблюдават сцената, развиваща се в долната част.

Седемте милосърдни дела са изобразени в платното на Караваджио, както следва:

  • „Погребване на мъртвите“ представя пренасяне на труп, от който се виждат само краката, дякон с факла и носещият мъртвия.
  • „Посещение при затворниците“ и „Хранене на гладните“ са концентрирани в един епизод, заимстван от легендата за Чимоне, осъден на гладна смърт в затвора, но хранен от дъщеря си Перо с мляко от собствените ѝ гърди. Затворникът е помилван, а на същото място е построен храм, посветен на богинята Пиетà.
  • „Обличане на голите“, концентрирано във фигурата на млад рицар изобразяващ Свети Мартин от Тур, който дава наметалото си на гол мъж, както и фигурата на инвалида в долния ляв ъгъл е свързана със същия светец, емблема на „Лечение на болните“.
  • „Даване вода на жадните“, представлява човек, който пие от магарешка челюст.
  • „Приемане поклонниците“, обобщено е от две фигури, мъж който поради мидената черупка прикрепена към шапката е лесно разпознаваем като поклонник и стоящият срещу него, който с пръст сочи себе си.

Някои забележителни подробности, които трябва да се отбележат, са: капката мляко върху брадата на стареца в сюжета „Хранене на гладните“, натъртените крака на трупа, стърчащи от ъгъла в сюжета „Погребване на мъртвите“ и сянката, която небесните фигури хвърлят върху затвора, показвайки конкретно и земно присъствие.

Натурализмът в стила на Караваджо, изборът на реални сюжети в картините му и високото ниво на символика са концентрирани в една сцена. Основният морален смисъл е връзката между милосърдните дела, които хората изпълняват като подход към Бог. Логична тема за олтар на църква, предназначена за конгрегация като неаполитанската „Пио Монте“, посветена на този вид помощна дейност.

  • Ralf van Bühren, Caravaggio’s ‘Seven Works of Mercy’ in Naples. The relevance of art history to cultural journalism, in: Church, Communication and Culture 2 (2017), pp. 63 – 87 – Download del testo completo (file PDF)
  • John Spike, Caravaggio, with the assistance of Michèle Kahn Spike (including CD-ROM with Catalogue Raisonné), New York: Abbeville Press 2001 (2nd, revised edition 2010) – ISBN 978-0-7892-0639-8
  • Ralf van Bühren, Die Werke der Barmherzigkeit in der Kunst des 12.–18. Jahrhunderts. Zum Wandel eines Bildmotivs vor dem Hintergrund neuzeitlicher Rhetorikrezeption (Studien zur Kunstgeschichte, vol. 115), Hildesheim / Zürich / New York, Georg Olms, 1998, pp. 193 – 210. ISBN 3-487-10319-2.
  • Maurizio Calvesi, Le realtà del Caravaggio, Torino, Einaudi, 1989.
  • Vincenzo Pacelli, Le Sette Opere di Misericordia, Salerno, Cooperativa Editrice, 1984.
  • Bernard Berenson, Del Caravaggio, delle sue incongruenze e della sua fama, Firenze, Electa, 1951.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sette opere di Misericordia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​